Черупки на морски школки и полжави. Телото на мекотелите е покриено со еднослоен епител, богат со жлездени клетки кои лачат лигава материја.
Този метод се състои от мрежеста торба или метална кошница, монтирана на рамка, която се изтегля през морското дъно. Рамката е проектирана като лемеж и има назъбени стоманени ръбове, които орат морското дъно и го повреждат.
Оцветяването на този синьопръстенен октопод показва, че индивидът е разтревожен и ухапването му може да бъде фатално Много мекотели произвеждат или акумулират от околната среда токсини, които представляват опасност за здравето и живота на хора и животни.
Повеќето мекотели се морски животни кои живеат во живеалишта од плитки крајбрежни области до длабоки води.
Да направим едно последно гмуркане. Над Лембе се спуска полумрак. Пред теб две малки рибки хвърлят хайвер.
След което тези въжета се закотвят в морето. Във фазата на растеж те непрекъснато се проверяват, докато станат готови за събиране.
Мекото тело кај школките е заштитено со черупки кои на предната страна може да се отвораат, а на задната страна се поврзани;
Допълнителни проучвания не успяха да го открият отново.
Силата на осемте
Като начало разполагат с три сърца и синя кръв. Когато се чувстват застрашени, изпускат мастилен облак и се стрелват в друга посока. Нямат кости. Единствените твърди части от тялото им са клюнът, подобен на папагалска човка, и хрущялната обвивка около мозъка им. Това ги улеснява да изчезват в миниатюрни пукнатини – способност, която им позволява да избягат, подобно на Худини, от всеки аквариум, освен от най-добре подсигурения за октоподи. Не само че всичките им смукала могат да се движат независимо едно от друго, а и всяко е покрито с вкусови рецептори – представете си тялото си, покрито със стотици езици. Кожата им е осеяна с клетки, чувствителни към светлината. А най-извънземното е, че… Но нека да изчакаме с това. Нека първо се срещнем с друг октопод.
Това листо, което виждаш да се носи над пясъка, не е листо; то е риба, еволюирала да прилича на листо. Онази малка анемона е морски охлюв, който е мекотели еволюирал да прилича на анемона. И навсякъде, където погледнеш, части от пясъка стават и започват да се разхождат наоколо (дребни рачета с черупки с цвета на пясъка) или пък отплуват (писии с пясъчен цвят).
Можете да намалите риска от заразяване с предаване на състоянието с добри хигиенни практики.
Онтогенезата на мекотелите е главно со метаморфоза. Општо земено, органите од органските системи кај мекотелите се диференцирани на релативно високо еволутивно ниво.
Черупки на морски школки и полжави. Телото на мекотелите е покриено со еднослоен епител, богат со жлездени клетки кои лачат лигава материја.